Уейд ван Нийкерк беше нервен. За спортист от неговия калибър неофициалната надпревара на 100 м на трева в средата на февруари трябваше да бъде формалност. И все пак за 27-годишният южноафриканец чувстваше като много повече. В Блумфонтейн той спечели с 10.20 секунди ръчно измерване.
През последните две години този прост акт на спринт беше изпълнен с толкова много съмнение. Но ето, най-сетне имаше доказателство, че тялото му отново може да бъде отведено до пълна газ.
“Определено имаше нерви, въпроси“, признава той. “Но реших да загърбя всички тези неща и да видя какво иска да направи тялото ми.“
По-късно същата седмица Ван Нийкерк участва на друго местно състезание в Блумфонтейн и на синтетична писта даде резултати от 20.31 сек на 200 м и 10.10 на 100 м в рамките на час.
“Показа ми, че все още имам тази скорост и определено все още имам силата, която имах преди контузията“, казва той. "Това ми даде голям тласък."
Което ни довежда до контузията. Тази контузия. Тази, която разделя кариерата му по средата: преди и след октомври 2017 година.
По онова време той беше действащият олимпийски и световен шампион на 400 метра, но решението му да участва в благотворителен мач с ръгби доведе кариерата му до застой. Ван Нийкерк получи тежка контузия в коляното и се наложи по-късно през годината да бъде опериран.
На фона на пронизващата физическа болка, която последва, и дългите, самотни часове за рехабилитация, може би най-трудното нещо за справяне за него е вината.
“Не мога да обвиня никой друг за контузията си“, казва той. “Аз съм този, който взе решение да играя ръгби, този, който се постави в това положение. Аз съм професионален спортист и решението, което вземам, е на мен, но това, което донесох, беше малко вина и желание да не направя това, което направих. Но това беше моята реалност. Случи се, но да обвиня някого няма да ме накара да се върна по-силен."
Дори и преди контузията южноафриканецът има съмнения в себе си, винаги е бил строг към себе си: “Съмнението е част от процеса“, казва той. “Имаше съмнения още преди да се контузя. Аз съм много критичен към себе си и съм много твърд към себе си, така че създава някакво съмнение и въпроси. "
Тежка контузия може да накара атлетите да преминат през различните етапи на скръб, оплаквайки загубата на здравето си, копнеейки за нейното завръщане. Те могат да изпитат отрицание, гняв, депресия, но не мина много време, докато Ван Нийкерк стигна до последния етап: приемане.
“Психически тренирам, за да се уверя в себе си, така че когато нещата не вървят по моя начин, аз съм категоричен в това кой съм и в какво вярвам. Това е, което ме движи напред. “
“Познавайки себе си и прекарвайки време с менторите си, ми стана по-лесно да се измъкна от тъмните мисли“, казва той. „Помогна ми да търся положителното или мир в този хаос.
“Психически тренирам, за да се уверя в себе си, така че когато нещата не вървят по моя начин, аз съм категоричен в това кой съм и в какво вярвам. Това е, което ме движи напред. “
0
