Като цяло процесите във футбола са доста динамични. Един ден си на върха, а на другия летиш стремглаво надолу. Няма място за отпускане - направиш ли го, се проваляш и “изгаряш”. Точно това се случи с Методи Томанов, който определено има голяма заслуга за силното представяне на Лудогорец в Шампионската лига.
В същото време обаче носи голяма вина за незадоволителното състояние на “орлите” в настоящия момент. В България сме свикнали често да използваме фразата, че отборът изпреварва клуба в развитието си. Това е, защото като цяло организацията в родните клубове е на ниско ниво и тъй като разборията властва, съвсем логично критериите в спортно-технически план са силно занижени. Един или два по-добри мача и се започва с нетрезвите оценки и пагубното възхваляване.
В силните години на Лудогорец в Шампионската лига и Лига Европа клубът и отборът вървяха ръка за ръка. В момента обаче това не е така. Има разминаване. Собствениците инвестират крупни суми в стадиона, базата и селекция, но в тима се наблюдава отстъпление. Вижте какъв парадокс. През последните две години се отделят в пъти повече пари за нови попълнения, а качеството на привлечените състезатели не отговаря на високите изисквания. Простичко казано - хвърлят се пари на вятъра. Колко от селектираните в последно време играчи се наложиха в отбора? И като им се даде шанс, какво правят на терена?
Като изключим Антон Недялков, другите на този етап са кръгла нула. С риск да пропуснем някого, тъй като са много, ще направим опит да ги назовем - Якуб Шверчок, Жоао Пауло, Ней Махлангу, Жуниор Брандао, Драгош Григоре, Рафаел Форстър, Яцек Горалски, Димо Бакалов и Цветомир Панов. Девет състезатели и нито един не е титуляр. Сметката някак си не излиза. Доста скъпи играчи да подпомагат юношите в част от мачовете във Втора лига.
Не бива да отричаме постигнатото от Методи Томанов в селекционен план. Нека припомним присъствието на футболисти като Жуниор Кайсара, Джонатан Кафу, Вирджил Мисиджан, Хосе Паломино и Игор Пластун, които бяха продадени в силни първенства и Лудогорец напълни касата. Марселиньо, Вандерсон, Козмин Моци, Клаудио Кешерю и Светослав Дяков безспорно също са силни попадения.
Но всичко това е в миналото. Със сигурност спортният директор не е загубил качествата и нюха, с които разполага. Същото обаче не може да кажем за хъса и амбицията за развитие и успех.
Като че ли Томанов започна да приема успеха за даденост и не си даваше много зор. Успехът го главозамая и го накара да мисли, че няма как да сбърка. Всеки негов ход ще доведе до положителни резултати. Дори и да е непремерен или твърде закъснял. Или назначаването на треньори като Бруно Рибейро, Ераносян и Пауло Аутуори.
С какъв акъл ще доведеш треньори като Рибейро и Аутуори?! Първият - пълно менте, а вторият определено има познания и успехи, но го кара на доизживяване. Забавлява си се човекът на гърба на клубовете. Аутуори се разхожда, обикаля и разглежда. Затова даваше почивка на футболистите по една седмица по време на първенствотои паузата заради националите. Иначе трябва да се занимава с тъпотии - да води тренировки. Толкова ли беше трудно да се предположи, че бразилецът ще си тръгне щом разгледа България и Европа? Вижте, че цял живот обикаля като цветарка. Но Томанов реши, че в Разград ще остане по-дълго.
Може би досадните и дълги пътувания са го изтощили и са го накарали да претупва нещата.
Не може да надникнем в неговата глава, но може да предположим какво си е мислил. Доверието, с което се ползваше пред Кирил и Георги Домусчиеви, го накара да се чувства прекалено спокоен и притъпи амбициите и желанието му за работа. Явно не си е дал сметка, че лежането на стари лаври няма да му е от полза, тъй като Домусчиеви не толерират подобно поведение. Също като треньора и футболистите, спортният директор трябва да се доказва всеки ден.
Освен това очевидно доста се е надценил, тъй като смяташе, че дори от разстояние може за контролира спортно-техническия процес. Томанов търсеше причините за спада в играта и незадоволителното състояние на българския шампион навсякъде другаде, но не и в себи си. Той така и не успя да намери верния път към треньорите и да работят в тандем. Каквото и да се случеше, специалистите го отнасяха. Посочваше с пръст лошите.
Обикновено това бяха треньорите, включително Георги Дерменджиев, Стойчо Стоев и Димитър Димитров, които оставиха трайна следа в Лудогорец. Главите на наставниците “летяха” във въздуха и те се сменяха като носни кърпички. Стигна се дотам, че Методи Томанов водеше футболисти без съгласието на треньора и въпреки че си личеше, че не отговарят на високите критерии на Лудогорец, той лобираше за тяхното налагане.
Не застана зад Дерменджиев и Херо в опитите им постепенно да обновят тима и да изградят ядро от играчи за следващите 3-4 години. За седем години как пък не намери кураж да даде поне едно интервю, в което поне да загатне за проблемите в спортно-технически план?!
Нито веднъж не влезе в ролята си на спортен директор и не защити клуба от валящите нападки. Не взимаше страна, случайно да не обиди или засегне някого. Явно в това отношение е далновиден и е мислил за бъдещето си след Лудогорец. През годините на пангара беше Ангел Петричев и все той го отнасяше.
Действията или бездействията в някои ситуации на Методи Томанов през последните две години поставиха Лудогорец в сложна ситуация. Обновяването на отбора твърде закъсня. Безспорно “орлите” разполагат с най-добрите футболисти и най-добрия отбор в България, но в този си вариант Лудогорец няма бъдеще. Спадът в играта е очевиден и са нужни спешни мерки.
Не може футболисти като Козмин Моци, Марселиньо и Светослав Дяков да играят по 50 мача на година. Преди известно време не би представлявало проблем, но ЕГН-то не прощава дори и на класни играчи като тях…
В момента българският шампион е първи в класирането и се спасява, защото е най-малко слаб от водещите отбори.
Лудогорец ближе нанесените от Методи Томанов рани. Тук не става дума за временен спад, а за налагана от бившия спортен директор грешна политика. Въпросът е какви мерки ще предприеме и колко време ще бъде нужно да овладее щетите. Може ли да намери човек, който да реши проблемите в спортно-технически план? Лудогорец да не се заблуждава, ще им бъде много трудно.
Сигурно доста клубове ще си кажат: “Да им имам проблемите на Лудогорец! Доминат в България и неизменен участник в групите на Шампионската лига или Лига Европа!” Успехите са безспорни, но дали са достатъчни, като се има предвид огромния управленчески потенциал в клуба.
0
