Гражданинът Генчо Гунчев подминава Руски паметник и тръгва покрай трамвайните релси на площад "Димитър Благоев". Годината е някъде през 70-те. Нашият герой се насочва към стария Софийски цирк на Солни пазар. Спира до една вестникарска будка и вади 5 стотинки за един "Народен спорт". Заглавието на челото е твърде интересно: "Ювентус привлича Христо Бонев". Стоп! Това е фикция. Такава случка никога не се е случвала.
В следващите редове ще ви върна към миналото. Ще стане дума за няколко несъстояли се трансфери на българи, години преди Стоичков да бъде представен на "Камп Ноу". Нека за кратко се пренесем в пределите на НРБ. Във времето, което за някои от нас изглежда така далечно, а за други не чак толкова. Започнах материала със забавния надпис от времето на соца, но мисля, че след като политиката има пряко отношение върху случките, които попадат в темата, е редно да хвърлим кратък исторически поглед извън рамките на спорта.
На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България. Три часа след това Министерският ни съвет прекъсва дипломатическите си отношения с Германия и е поискано примирие от руснаците. Москва отговаря отрицателно. На 6 септември България обявява война на Третия райх, но това не спира Червената армия, която на 8 септември навлиза в българската територия. В съдбовната нощ на 8 срещу 9 септември 1944 е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва БКП. Предстоят 45 години, които България изкарва в Източния блок под шапката на СССР. Всички тези събития оказват влияние върху кариерите на редица изтъкнати наши футболисти, които във времената на развит социализъм и пълна съветизация на икономиката и обществото така и не стигат до звездни трансфери отвъд Желязната завеса, макар оферти да не липсват.
Няма как да не сте чували или чели за думите на легендарния наставник на Милан Нерео Роко, който казва, че Георги Аспарухов е централният нападател на неговите мечти. И "росонерите" са на крачка от привличането на митичната деветка на Левски. Италианците успяват да достигнат до разговор с Гунди в Милано, когато "сините" гостуват на "Сан Сиро" в мач за КНК. От Милан били готови да дадат моментално на ръка $500 000 на Аспарухов, $2000 месечна заплата, жилище и кола. На Гунди било пояснено, че такива пари взимат най-големите звезди на "росонерите", в това число капитанът Джани Ривера. От Милан били категорични, че синът на голмайстора на Левски Андрей щял да бъде докаран в Италия до месец и нищо нямало да му липсва. Гунди обаче, който по онова време взима около 150 лева в Левски, отсича, че смята да продължи да играе със синия екип. През 60-те години иконата на Левски е бил искан и от предводителя на големия отбор на Бенфика Бела Гутман, един от създателите на схемата 4-2-4. И този трансфер обаче не се осъществява. 
Пак по същото време от Милано искат и две от звездите на ЦСКА. Само че не от Милан, а от Интер. Еленио Ерера е запленен от фантастичната игра на Димитър Якимов, за когото по възрастните любители на футбола твърдят, че умеел да жонглира и със салфетка. Магьосника Ерера искал да привлече Поета от "Армията", но никой от София не желаел и да чуе за подобна възможност. В полезрението на Интер попаднал и Димитър Пенев, който при други обстоятелства би могъл да покори "Сан Сиро" далеч преди своя племенник Любослав да блесне във Валенсия. През 1970 година пък друг от светилата на армейците е желан от голям специалист. Головите умения на Петър Жеков не остават незабелязани от самия Ринус Микелс. По това време бащата на Тоталния футбол е начело на Барселона и обявява, че иска да има стрелеца на ЦСКА в редиците си. На един коледен турнир Жеков се разписва два пъти в мрежата на Барса с червения екип и това кара Микелс да заложи в списъка си името на българина. Трансферът обаче е забранен от най-високо ниво. 
В средата на 70-те години италианският колос Ювентус дава $1 милион за мегазвездата на Локомотив (Пловдив) Христо Бонев. На опашката за Зума за нарежда и американският Космос, в който през 1975 заиграва Пеле. Кой обаче би си и помислил, че капитанът на България по това време ще загърби социалистическия морал и ще литне за Ню Йорк. Хората в НРБ биха повярвали по-лесно на трансфер на Бонев в Тракия отколкото на такъв в Америка или Ювентус. В края на 50-те години пък друга пловдивска легенда Тодор Диев е силно желан от няколко от водещите бразилски клубове. Дорчо се разписва срещу националния тим на Бразилия през 1958 година и хваща окото на местните скаути. Всичко обаче свършва до тук. Отново се връщаме през 70-те години, когато Зума е искан от Юве. Някъде по същото време любимецът на публиката на ЦСКА Георги Денев е в полезрението на Реал Мадрид. Тогава Кралския клуб е воден от сърбина Милян Милянич, който през 1974 обявява пред югославската преса: "Искам българския феномен Денев в Мадрид". Кучето обаче си остава в НРБ. 
Може би най-големият губещ след патакламитие във финала за купата през 1985 е нападателят на Левски Емил Спасов. Левичарят има вече договор с Порто и финалът с ЦСКА на Националния стадион е нещо като последен валс за него със "сините". Последвалите санкции обаче спират 29-годишния Спасов за Португалия. Нищо чудно през 1987 легендата на Левски да бе станал първия български играч вдигнал КЕШ, когато "драконите" триумфираха във Виена. Да, ама не. С голям трансфер се разминава и деветката на ЦСКА от началото на 80-те Спас Джевизов, интерес към когото има от Нотингам Форест. От канцелариите на "Народна армия" обаче бързо охлаждат апетите на англичаните. Когато през 1982 Байерн е победен на "Васил Левски" от ЦСКА германците се интересуват от офанзивния халф на "червените" Ради Здравков. Кой ли обаче ще пусне играча в ГФР по онова време. Когато по-късно заиграва в Шавеш Здравков разбира, че ръководните фактори в българския футбол са отказали оферта за него от Порто. Варненският плеймейкър Живко Господинов, наричан в Морската столица Кикимето, е силно желан от Олимпик Марсилия през 80-те. И този трансфер обаче остава в графата "неосъществени". 
Символът на Локомотив (София) Атанас Михайлов прави такъв фурор срещу Монако, че освен, че му излиза прякорът Моначко, французите вадят $1 300 000 за него. Нападателят, който редовно разплаква вратарите директно от корнер, сам признава, че от Монако му давали куфарче с $300 000, за да остане да играе при тях и отделно $5000 заплата. Интересна е историята и около звездния тим на ЦСКА от 50-те години. Момчетата на Крум Милев играят контрола със Сантос в Швеция и след като побеждават именитите бразилци един френски мениджър им предлага да стане импресарио на отбора, който по подобие на баскетболния Харлем Глоубтротърс да тръгне по света и да забавлява хората в демонстративни мачове. По това време армейците разполагат с уникален състав, който има за капитан д-р Стефан Божков, а атаката се води от Гацо Панайотов, смятан за един от най-силните нападатели по онова време. Разбира се, българите отказват предложението на мениджъра, защото не искат да докарат бели на роднините си в годините около Априлския пленум. 
Най-голямата звезда на онзи състав на ЦСКА е Иван Колев, за когото през 50-те Атлетико Мадрид вади $250 000. Разбрали това от Барселона надцакват "дюшекчиите" с оферта от $300 000. В битката за подписа на легендарното ляво крило се включва и изключително силният по това време Реймс, като французите са съгласни Колев сам да определи заплатата си. Първият българин номиниран за "Златната топка" обаче така и не стига до големия западен футбол, а играе от 1950 до 1967 година за ЦСКА. 
Най-затрогваща обаче изглежда историята на легендата на Левски Георги Соколов. Йогата е считан и до днес за може би най-големия талант в българския футбол. През 1960 година 18-годишният нападател е желан от Гремио, като бразилците го искат под наем за един сезон. Соколов обаче остава при "сините" и е сред идолите на публиката - бие дузпите с пета, а на някои тренировки нахлува на терена с… автомобила си. Смята се, че трансферът на Йогата в Бразилия не е разрешен от Партията заради това, че е внук на царски телеграфист. Кариерата на Соколето приключва рано-рано. Невероятният дрибльор и реализатор спира с футбола само на 26 г. След това се захваща като шофьор на камион, а по-късно продава сокове на павилион в центъра на София. Интересно е, че след като е освободен от Левски от ЦСКА се свързват с нападателя и го искат в редиците си. Той се съгласява да облече червената фланелка, но от Българска футболна федерация блокират трансфера. С това е спряна и кариерата на един уникален талант. Разходка ни в миналото е на път да свърши и за да я приключим ведро ви предлагам още един социалистически лозунг: "съветските болни - най-здравите болни в света!"
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg
Прочетете още:
"От скрина": как Пепино Меаца стана джентълмен №1 във футбола
"От скрина": 7:2 (1968)
"От скрина": 5:0 за ЦСКА, но какво решение "отгоре" спря армейците за титлата
"От скрина": Императора завихри най-кошмарния старт на България
"От скрина": 150-килограмовият вратар на Англия
"От скрина": откъде идва прякорът "еклерите" на Черно море
"От скрина: как пастир спаси живота на най-бързия реализатор във Вечното дерби
"От скрина": най-голямата грешка на Михелино
"От скрина": "Джон С" за малко да лиши Холандия от Евро'88
"От скрина": Заир шашна и разсмя Бразилия
"От скрина": №4 на Христо Стоичков
"От скрина": "Порнография за историята"
"От скрина": заслужаваше ли Марсилия ШЛ през 1993?
"От скрина": попадение като на Уеа, спряно от две греди
"От скрина": историческият полет на "сините птици" срещу Арсенал
"От скрина": лудите неаполитански нощи през 1989
"От скрина": използвал ли е хипноза срещу дузпаджиите Лев Яшин?
"От скрина": българският "Парк де Пренс"
"От скрина": 30 години в тъмнина...
"От скрина": отвлякоха Вещера и сринаха Барса в битката за титлата
"От скрина": 15 минути слава за таланта от Ленинград
"От скрина": как от Реал Мадрид опитаха да натрошат Матеус
0
