Легендарната българска биатлонистка Ирина Никулчина е видяла всичко в спорта. Бронзовата медалистка от олимпиадата в Солт Лейк Сити проследи всички стартове с наше участие в ПьонгЧанг. Специално за "България Днес" тя направи анализ на представянето, започвайки от нейния любим спорт.
- Г-жо Никулчина, защо българските биатлонисти не успяха да покажат най-доброто в ПьонгЧанг?- Отстрани е трудно да се забележат всички проблеми. Субективните фактори са много. Видяхте какви тежки условия имаше. Те са причина не само физически, но и за психологически трудности върху състезателите. Видя се, че нашите не се справиха с вятъра. Българите бяха в добро състояние. Наблюдавах ги как се готвят още от лятото. Очакванията върху тях също повлияха. Личеше си, че са припрени при стрелбата. Нервите не им издържаха.
- Владимир Илиев и Красимир Анев споделиха, че са изпуснали своите шансове. Можеха ли да направят нещо при по-добри обстоятелства?- Прекомерното желание им изигра шега. Вероятно трябваше да пропуснат някои от стартовете за Световната купа. Знаете, че в България финансиране се получава на база на големи първенства или олимпиада. При нас европейското беше непосредствено преди игрите в ПьонгЧанг. Нямаше как да не участваме на него. Освен това непрекъснато гоним и отборния резултат за Световната купа, за да имаме максимален брой участници. Много е трудно, ако не се явим някъде. Останалите отбори разполагат с по 7-8 състезатели, които могат да сменят.
- На този фон сякаш жените изненадаха със своите резултати в биатлона?- Те бяха по-спокойни. Никой не очакваше нещо голямо от тях. Не бяха натоварени психически.
- Имаше доста негативни коментари, свързани с липсата на добри резултати във всички спортове. Каква оценка трябва да се пише на нашите олимпийци?- Отстрани е лесно да се коментира. Трябва да сме реалисти. Не може да се очакват чудеса. Радо Янков не издържа на напрежението. Той имаше само един шанс. Всички разчитаха на него, защото той остана последен на старт. В главата вероятно не му е било спокойно. Бъдете сигурен, че и той е преживял резултатите преди него. От дете се познава с момчетата от биатлона. Нека да не бъдем жестоки, когато всичко свърши. На спортистите жестоко им тежи липсата на успехи. Не искам да съм на тяхно място.
- Възможно ли е да стигнем водещите нации в зимните спортове, след като у нас категорично няма подходящи условия?- По никакъв елемент не може да се доближим до тях. Нямаме тяхното финансиране, нито необходимите бази. За тях това е политика. Ние разчитаме на 4-5 човека да направят нещо. България е страната на парадоксите. Имаме световен шампион по ски скокове за юноши без нито една шанца. В същата възраст и Радо Янков стана световен шампион, когато у нас сноубордът едва прохождаше. За да се изгради един елитен състезател, трябват 10-15 години жесток труд. Ние имаме деца, но след закриването на спортните училища се получава дупка. Те стават тийнейджъри и точно там се губи конкуренцията. Няма финанси, за да се мотивират. Остават единствено хора, които носят спорта в сърцето. Базата от хора е минимална. Избираме от двама-трима, а само с толкова спортисти трудно се пробива.
- Какво е бъдещето на зимните спортове с българско участие?- На олимпиадата се видя как Алберт Попов влиза в световния елит. Влади Зографски също показа израстване, след като последните две-три години нямаше резултати. Нека всички да бъдем положителни, а не крайни към последните мохикани, които защитават името на България.
"България Днес"
0
