На първо място по спечелени отличия от световни първенства в зала е отборът на САЩ с 254 отличия (114 златни, 69 сребърни и 71 бронзови), следван от Русия със 145 (52, 48, 45) и Етиопия с 45 (23, 9, 13).
Последния медал за България на световно първенство в зала е спечелила Ваня Стамболова в Доха през 2010 г., когато става трета във финала на 400 м. Вече три поредни шампионата родните състезатели не могат да извоюват отличие от подобен форум.
Но да се върнем към силния път на България през годините. Вече споменахме, че първите медали са спечелени на експерименталните Световни игри в зала в Париж през 1985 г. - Христо Марков триумфира в тройния скок, а Стефка Костадинова в скока на височина.
Световното първенство в Индианаполис през 1987 г. е най-успешното за България по спечелен брой медали от такъв форум. Родните атлети си тръгват от САЩ с пет отличия - Стефка Костадинова отново е безапелационна в скока на височина с рекорд на шампионатите от 2.05 м (б.а. все още е рекорд на шампионатите), а тук трета се класира друга българка - Емилия Драгиева. Анелия Нунева печели сребро на 60 метра. Друга от дисциплините също е окупирана от българки - Йорданка Донкова печели сребро на 60 метра с препятствия, а Гинка Загорчева се нарежда трета в същата дисциплина.
На следващия планетарен форум в Будапеща през 1989 г. медалът за България е само един, но не какъв да е, а златен в лицето на Стефка Костадинова.
Първенството в испанския град Севиля през 1991 г. също носи само едно отличие на родината ни, но то отново е златно. Този път на най-високото място на почетната стълбичка се качва Николай Антонов, който изпреварва легендарния британец Линфорд Кристи във финала на 200 м.
Картината се повтаря и в Торонто 1993 г., когато Стефка Костадинова за пореден път печели злато от световен шампионат под покрив.
Планетарният шампионат в Барселона през 1995 г. носи още две отличия на България. Техни притежателки са Ива Пранджева, която заема второто място във финала на троен скок, и Даниела Георгиева, която финишира трета в битката за разпределението на отличията на 400 метра.
През 1997 г. в Париж Стефка Костадинова отново стъпва на световния връх в скока на височина.
Традицията на България в женския скок на височина продължава и Христина Калчева, която през 1999 г. изненадващо грабва златото на първенството в Маебаши. Ива Пранджева прави комплекта от медали пълен за България, след като заема второто място в тройния скок и завърша трета в скока на дължина.
Световното първенство в Лисабон през 2001 г. отново се оказва “златно” за родината ни. Този път голямата радост носи Тереза Маринова с титла в тройния скок. Венелина Венева пък допълва колекцията с бронз в скока на височина. Следва малко суша, за да дойде шампионатът в Москва през 2006 г., когато Ваня Стамболова печели сребро на 400 метра.
Ситуацията във Валенсия през 2008 г. е малко по-различна - тогава Даниела Йорданова завършва пета във финала на 1500 м с национален рекорд, но години по-късно печели бронза след дисквалификация на първите две заради допинг.
Лека-полека дойде време и за последния спечелен медал за България от световни първенства в зала. Годината е 2010 г., а мястото е Доха (Катар). Тогава Ваня Стамболова печели бронз на 400 м.
Снимки: архив Getty Images/Guliver
0
