- Започнахте да бягате редовно в зала през 1996 г., когато поставихте световни рекорди на 3000 м и 5000 м. Каква беше вашата мотивация да се състезавате в зала?
- Започнах да бягам на закрито, защото не бях добър състезател по кроскънтри. През зимата имаш две опции - да бягаш в зала или кроскънтри. Първото ми състезание в зала мина добре на 5000 м (б.а. той поставя световен рекорд от 13:10.98 мин в Синделфинген), мислех, че е фантастично.
- На следващата година поставихте нов световен рекорд на 5000 м (12:59.04 мин) в Стокхолм. Защо избрахте да се състезавате на Световното първенство?
- Исках да докажа, че мога да бъда шампион в зала. Това беше мотивацията. Исках да направя история.
- Подготвяхте ли се различно за зимните състезания в сравнение с тези на открито?
- За подготовката си в зала имах много повече работа за скорост. Тъй като нямахме закрити писти в Етиопия, често правех тренировките на виражи. Фокусът ми за зала беше да работя върху скоростта около виражите.
- Какви са спомените ви от финала на 3000 м в Париж?
- Това беше първото ми Световното първенство и беше фантастично. В състезанието имаше множо големи имена като кениеца Моузес Киптануи (трикратен световен шампион в стийпълчейза) и бягането беше много бързо от началото.
Исках да бъда отпред, но не беше лесно. В зала 3000 м е 15 обиколки, така че е трудно да броиш обиколките. Спечелих състезанието с време от 7:34.71 мин, което все още е рекорд на шампионатите - 21 години.
- Две години по-късно се завърнахте на Световното първенство в Маебаши през 1999 г. и опитахте дубъл на 1500 и 3000 м. Защо имахте такива амбиции? - Предишната година опитах да подобря световния рекорд на 1500 м (б.а. той бяга 3:31.76 мин в Щутгарт, което все още е второто най-бързо време в историята в зала след това на Хишам Ел Геруж). Знаех, че бягането на 1500 м ще бъде предизвикателство, но 3000 м не беше толкова трудно за мен, защото беше моята дисциплина.
- Какво беше най-голямото предизвикателство, срещу което се изправихте в опита за този дубъл?
- Програмата не беше проблем. Финалът на 3000 м беше в петък, сериите на 1500 м в събота сутрин и финалът на 1500 м в неделя. Възстановяването беше много кратко. За щастие 13 атлети бягаха на 3000 м, така че имаше направо финал. Също бях свикнал да бягам по 2 рунда на 10 000 м на световните шампионати на открито преди 1999 г., което ми помогна.
- Поехте контрола на 3000 м и записахте комфортна победа със 7:53.57 мин. Какви бяха мислите ви, когато завършихте първата част от дубъла?
- Не бях разтревожен за 3000 м. Познавах много от съперниците си в състезанието и кои ще са основните ми конкуренти. Това беше много удобно. Притеснението беше за 1500 м.
- Чувствахте ли се изморен за 1500 м?
- Нямах напрежение, влизайки във второто състезание, защото вече бях спечелил златен медал. Това ме караше да очаквам с нетърпение 1500 м.
- Финалът на 1500 м беше бягане с брутално високо темпо, тъй като Уилям Тануи премина на 800 м за 1:54. Какви бяха мислите ви?
- Спомням си, че кенийците ме натиснаха от началото и беше наистина трудно. Една от трудностите беше, че аз бях основно бегач на 5000 и 10 000 м и не познавах силните и слабите страни на много от бегачите на 1500 м. Не знаех колко силни могат да бъдат на две обиколки, една обиколка или в последните 50 метра. Ако гледате последната обиколка, другият кениец (Лабан Ротич) се бори силно. Беше много близо, но успях да го изпреваря.
- Доволен ли бяхте да се състезавате за дубъл в Маебаши?
- Това беше едно от най-великите ми постижения. Когато се върна назад към спомените, беше наистина хубаво.
- През 2003 г. се завърнахте да се състезавате на Световното първенство в Бирмингам, където спечелихте третата си световна титла на 3000 м. Защо взехте решение да се състезавате?
- Винаги съм обичал да се състезавам в Бирмингам. Винаги беше страхотно състезание в зала с чудесна атмосфера. Също така пистата беше перфектна. Да спечеля световната титла на 3000 м отново беше един от най-добрите ми спомени в зала. Не беше лесно да се подготвя, защото предишната година тренирах за маратон.
- Какво ви харесва най-много в бягането в зала?
- Никога не си зависим от температура или вятър, но най-много ми харесваха ръкоплясканията и виковете на хората. Имам толкова много щастливи спомени от състезанията си на места като Бирмингам, Стокхолм, Щутгарт. Атмосферата и подкрепата винаги са били невероятни, както и музиката.
Снимки: Getty Images/Guliver
0
