Тони Дечев: Предпочитам да вървим с малки стъпки нагоре

Амбициите и мечтите ни обаче трябва да останат големи, убеден е треньорът на Лукойл Академик

- Купата на България започва днес. По традиция това е най-бурният турнир за Лукойл Академик. Намерихте ли рецепта този път спокойствието да бъде съхранено?

- Миналата седмица дадох два-три дни почивка на момчетата. Като ги събрах, им казах, че напрежение винаги ще има и че трябва да го приемем като част от нашата работа. Ръководството на Лукойл ни е избрало да бъдем част от клуба, гласувало ни е доверие, но никой от нас не е в Лукойл насила, или против волята си. Тоест, това е личен избор. И ако някой не може да се справи с очакванията и високите цели, то явно неговото място не е тук. Напрежението не е фактор и не може да бъде извинение за слаби резултати. Гледам на нещата така: сезонът ни е разделен на три етапа, първият - участието в Европа, приключи. Сега е ред на втория - купата, а след това идват плейофи и финали в НБЛ. За мен всичко е нормално и няма от какво да се страхуваме.

- Какво може да очакваме от завърналия се от Италия Христо Захариев?

- Убеден съм, че ще помогне като готовност на духа. След няколкото месеца, в които го нямаше ще бъде жаден да се доказва. Все пак той е сред най-добрите български играчи. Харесва ми да работя с момчета, които знаят как да постигат целите си и са наясно с нещата, през които трябва да минат преди резултатите да дойдат. Тези, които са събрани в Лукойл, са именно такива. Момчета, които при появата на трудности, се хващат и ги преодоляват заедно. Без да се делят на българи и чужденци. Първоначално плановете ни бяха да бъдем даже с по-малко чужденци. След жребия за Европейската купа на ФИБА обаче решихме, че ще се възползваме от максималната бройка легионери. Огромната амбиция да минем първи кръг ни накара да сменим един от тях (Чад Тимбърлейк - б.а.), но както всички видяхме впоследствие, дори баскетболист от класата на Донел Тейлър не успя да промени облика на отбора. И това е радващо. Отборът излезе по-силен. Всеки отбор трябва да има лидер, в нашия има няколко души, които във важни моменти поемат отговорността да поведат останалите. В крайна сметка, нещата опират до едно нещо, без което нищо не е възможно да бъде довършено - вярата. Човек винаги трябва да вярва. Аз вярвам на играчите си.

- Какъв е здравния статус на играчите в Лукойл? На кого може и на кого не може да разчитате към днешна дата?

- Интервенцията, която Тенчо (Банев - б.а.) претърпя на коляното няма да му позволи да участва на купата. Тя го отдалечи още малко от дългоочакваното му завръщане в игра. Пожелавам му час по-скоро да забрави тази година, да се възстанови напълно и да си влезе отново в ролята на капитан на отбора. Филип (Виденов - б.а.) тренира и засега нещата изглеждат добре. Надявам се да си върне старото игрово и физическо състояние, защото Лукойл се нуждае и разчита много на него. Крис (Минков - б.а.) и (Асен Великов - б.а.) вече са добре. При тях травмите бяха значително по-леки, но в един момент прецених, че не си заслужава да рискувам контузиите да се задълбочат и им спестих участие в няколко мача. Божо претърпя операция на коляното, по думите на лекарите, преминала е успешно. Приложен е нов метод, който се използва при скъсана предна кръстна връзка. За него най-важното е да бъде търпелив, ние нямаме намерение да го форсираме. Живот и здраве, ще го очакваме да се присъедини към нас след около 10 месеца. Всички сме с него и му желаем пълноценно възстановяване.

- След като емоциите утихнаха, каква е окончателната ви оценка за участието в Европа?

- Да кажем, че направихме малка крачка напред. Няма да се оправдавам със здравословните ни проблеми за това, че сме имали шанс за нещо повече. Изговориха се много неща по темата. Участието ни във ФИБА този сезон в никакъв случай не е грандиозен успех, с който Лукойл може да се гордее, защото назад в годините клубът е наложил името си като марка в Европа. Тя обаче трябва да се защитава. В последното десетилетие Лукойл е водил у нас и е побеждавал много силни отбори. В моите представи, зад всеки успех стои постоянство. Амбицията на всички ни е от година на година да ставаме по-добри, по-сигурни в себе си и по-постоянни.

- Отстрани ситуацията на моменти изглеждаше именно така, че можеше и по-добре...

- Въпрос повече на психология, отколкото на физиология. Не разпределихме правилно силите си. Предварително сметнахме Антверп за най-слаб в групата. Подходихме надменно в първия мач, в гостуването в Белгия. Тази загуба преобърна всичко. После, когато наистина ни беше най-трудно и имахме болни и контузени, показахме характер. Мобилизирахме се и спечелихме с разлика срещу Нимбурк. Интригата се върна, а ключова се оказа срещата ни във Вентспилс. След добра преднина през първото полувреме, настъпи срив в третата четвърт. Загубихме и това бе преломен момент чисто психологически. Момчетата сякаш спряха да вярват. Считам, че първата група, в която бяхме бе по-трудна за преодоляване от втората, но понякога един мач обърква всичко.

- Как премина за вас първата година в Лукойл Академик?

- На 5-и март ще стане наистина точно година, откакто поех Лукойл. Смятам, че за този период минах през доста неща. Това, което ме накара да приема предложението бе предизвикателството на съдбата да направя следващата стъпка в развитието си на треньор. Очакванията ми се оправдаха напълно. Всичко се случваше по най-трудния начин. Лятото бе тежко като селекция. Желанието ни бе да съберем най-добрите български играчи, но и това не стана по план. Първото ни участие в Европа също бе съпътствано от тежки моменти и изпитания за мен. Мисля, че няма от какво да се срамуваме. Амбициите и мечтите ни трябва да си останат големи. Аз така съм устроен, че предпочитам да вървим с малки стъпки нагоре, а не да изхвърчим в облаците и да се сгромолясаме.