Начело на тима по това време е Иларио Кастаньер, който трябва да поведе "росонерите" сред хищниците в Серия "А" при завръщането им в италианския елит. Освен за Блисет, босът на клуба от Милано Джузепе Фарина ръси пари и за белгийския национал Ерик Геретс. В състава са още Франко Барези, Мауро Тасоти, Филипо Гали, Серджо Батистини и Албериго Евани.
Голямата звезда в селекцията е именно Лутър Блисет. През сезон 1982/83 г. голмайсторът показва отлична форма - ниже 27 попадения в английската Първа дивизия, което му носи и голмайсторския приз. Тъмнокожият стрелец изпреварва с един гол Гари Линекер от Лестър и Кери Диксън от Рединг, а Уотфорд финишира на второ място след Ливърпул. Тогава идва и позвъняването от Милано. След няколко дни Лутър вече е футболист на Милан. За 12 месеца на "Сан Сиро" англичанинът играе във всички срещи на "червено-черните", но е точен едва пет пъти. Понякога дори изпуска от невъзможни позиции - голова амнезия и черна точка за пишман-селекционерите в Италия. "Той играе без да мисли. Бърз е, но играе както му падне", отбелязва с горчивина треньорът Кастаньер.
На Острова плъзва слух, че всичко започва от объркване. Кашата тръгва от Ботуша. Всъщност треньорският щаб на Милан искал да привлече колегата на Блисет Джон Барнс. Бъдещата икона на Ливърпул също е част от атаката на Жълтата армия от Хартфордшър. Италианците обаче объркват двамата тъмнокожи играчи и така червено-черната фланелка облича Лутър Блисет. Десетилетия по-късно гафът на миланистите продължава да бъде даван за пример за лоша трансферна политика и лоша скаутска мрежа. Така например за случая "Лутър Блисет" пише в бестселъра на "Ню Йорк Таймс" - "Сокърномикс".
Разбира се, намират се и хора, които твърдят, че това е нищо повече от добре украсен мит. Такова е мнението на известния италиански журналист Габриеле Маркоти, писал за издания като "Спортс Илюстрейтид", "Уолстрийт Джърнъл", "Таймс", "Кориере дело Спорт" и др.
"Не мисля, че това е вярно поради две причини - твърди Маркоти. - Първо, всеки лесно може да провери и установи, че Блисет и Барнс въобще не си приличат визуално. Второ, по това време Милан търси нападател тип "out and out" (бел. авт. - на Острова наричат така чистите голаджии като Ръш, Линекер, Шиърър и пр.), а Джон Барнс не е такъв. Затова не смятам, че историята с объркването е истина".
Доколко Блисет и Барнс си приличат, апропо и двамата са родени в Ямайка, всеки сам може да каже. Факт е обаче, че Лутър е типичен централен нападател, а съотборникът му е класическо крило. За споменаване е също така, че Джон "Дигър" Барнс, прякорът идва от американския сериал "Далас", е с пет години по-млад от трансферирания в Милан реализатор.
Какво се случва с Лутър Блисет след завръщането му от Италия? Общо взето кариерата му не излиза отвъд границите на Уотфорд и замира някъде там. Точно след раздялата си с "росонерите" той изиграва последния си мач за Англия - загуба с 0:2 от СССР в контролна среща на "Уембли". Името на бившия английски национал нашумява отново в средата на 90-те години, когато група анархисти, борещи се срещу приетите социални норми, основават в Болоня общност Luther Blissett Project, която достига до различни части от Европа, САЩ, Канада, Бразилия. Казват, че името на Лутър изплувало случайно в един от разговорите между активистите. Движението "Лутър Блисет" е закрито от основателите си през 1999 г. Тогава излиза историческата новела Q, в която се говори за Реформацията в Европа през XVI век. Автор на произведението е "Лутър Блисет". Милан и Лутър Блисет пък са автори на един от най-шантавите трансфери във футбола.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!
0
