Едно от новите попълнения на Левски Мехди Бурабия даде специално интервю за ЛЕВСКИ ТВ.
- Разкажи ни за теб и семейството си?
- Роден съм във Франция, но баба ми и дядо ми са от Мароко. Моите корени са от тази държава. Семейството ми живее във Франция, но често пътува до Мароко, за да се срещат с роднините ни.
- Имаш ли братя и сестри?
- Да, ние сме голямо семейство. имам още трима братя и четири сестри, но аз съм най-малък от всички. Много сме близки, споделяме си и сме много задружни.
- Има ли и други футболисти в семейството ти?
- Да, един от по-големите ми братя все още играе в Белгия в първа дивизия. Друг от братята ми играе в едно от африканските първенства. Най-големият ми брат вече не играе, отказа се, защото вече е доста възрастен за футбола.
- Те знаят ли нещо за България и Левски?
- Да, знаят и винаги са ми казвали, че най-големият отбор в България е Левски и затова много се радват, че подписах договор. Често се чуваме по телефона, разказвам им за тима.
- Разкажи ни за Мароко. Често ли пътуваш до там?
- Да, често ми се случва, все пак една от сестрите ми живее там. Когато имам свободно време, винаги пътувам или до Мароко, или до Франция. Все пак съм наполовина и от двете националности, но трябва да разпределям времето си между двете страни.
- Какъв беше като младеж, запознай ни с младия Бурабия?
- До 12-годишен живеех със семейството ми, но после заминах за школата на Сошо във Франция. Беше трудно за мен, защото бях много малък. Аз обаче исках да стана футболист и въпреки че ми беше трудно, нещата постепенно се наредиха и изкарах три години там. После се върнах при семейството ми в Дижон, а след това продължих кариерата си в Гренобъл. Така се разви кариерата ми в началото.
- Кой е най-важният човек за теб в семейството ти?
- Това е майка ми, много съм близък с нея, често се чуваме по телефона. Определено тя е най-важният човек за мен. Тя смята, че всичко в кариерата ми е добре. Имах една тежка контузия и можеше да спра въобще да играя, но тя беше до мен и ме подкрепи. Даде ми кураж и сега се радва, че продължавам напред.
- Тази контузия ли беше най-тежкият ти момент досега?
- Да, почти три години се борих с нея и ми беше много трудно. Все едно бях изпаднал в черна дупка. Проблемите обаче ме направиха по-силен. Винаги съм вярвал, че всичко ще се оправи и знаех, че това ще се случи.
- Какво винаги ще помниш във футбола?
- Няма да забравя мачовете ми във Франция срещу Монако и Марсилия. Дори в България помня мача с Локомотив Пловдив срещу Славия за Купата, както и гола ми срещу Лудогорец за Суперкупата с екипа на Черно море. Сега се надявам да имам хубави мигове и с Левски. Надявам се пак да вкарам срещу Лудогорец.
- Как реши да станеш футболист?
- Като бях малък гледах мачовете на по-големия ми брат и се учех от него. Гледах и Шампионската лига по телевизията и виждах кокло много хора има по стадионите. След това опитах шанса си и нещата се наредиха.
- Какво е най-важното според теб за един футболист?
- Най-важното е да си отборен играч. не само да си добър футболист, но и да помагаш на тима, да радваш феновете и да ги правиш щастливи.
- Имаш ли жена до себе си?
- Имам, да. Надявам се скоро и да си имаме деца. Три или четири, искам голямо семейство. Няма значение дали ще са момчета или момичета, нямам никакви очаквания. Ако имам син, ще се радвам да е футболист като мен.
- Как се чувстваш в България и какво ти беше най-трудно в началото?
- Чувствам се добре тук, имах нужда да играя и не знаех какво да очаквам. Искам да се изявявам и всеки ден тренирам, за да дам най-доброто от себе си. Засега всичко е наред. Приятелката ми е българка и сме заедно тук, затова животът ми засега е лесен тук. Ходим често по ресторанти, чувствам се добре.
- Кои са любимите ти отбори и футболисти в Европа?
- Любимият ми тим е Реал Мадрид, но нямам любимец от там, а както и във футболан като цяло. Обичам да гледам хубав футбол, затова наблюдавам играчи като Неймар и Хавиер Пасторе, които могат да решат цял мач с един пас.
- Как се виждаш в Левски след 6 месеца или след една година?
- Трудно е да се каже и да се даде такава прогноза. Всичко е възможно, не съм очаквал да бъда в Левски след само една година в България. А вече съм играл в Лига Европа и спечелих трофей. Тук съм, за да помогна на Левски да стане шампион. Не сме в най-добрата позиция в момента, но ще се борим докрай да го направим.
- Какво ти е мнението за феновете на Левски?
- Чувах за тях, още когато идвах в България. Два пъти съм играл пред тях на "Герена" и бях изключително впечатлен. искам да ги зарадвам и с тяхна помощ можем да успеем. Без битка няма победа.
0
