Христо Стоичков даде обширно интервю предаването „120 минути“ по BTV във връзка с рождения си ден утре, 8 февруари, когато навършва юбилейните 50 години. Стоичков обърна поглед назад към живота си.
„Знам откъде съм тръгнал, къде съм минал, знам къде съм бил и никога не съм правил нещо по-различно, освен да вървя по един начертан път. Мисля, че в тези години пътят не е бил толкова равен, колкото някои си мислят. Имал съм тежки моменти, осоено в първите години като футболист. Първите ми стъпки в Марица Пловдив, после в ЦСКА, в Барселона. Но на мен пътят ми е такъв, орисията ми е такава, да бъда някъде между сабята и огъня. Никога не съм се притеснявал или склонявал глава. В тези моменти характерът излиза на първо място. От друга страна трябва да имаш здраво семейство, приятели, защото много от тези, които се пишеха, че са мои приятели, съм ги забравил. Аз се горедея от там, откъдето съм тръгнал. Тръгнал съм от Ясно поле, минал съм през Пловдив, София, Харманли, Барселона, Япония, Америка, Саудитска Арабия и Италия.“
„Защо трябва да забравяш?! Най-много ме е дразнело в годините, когато някой каже - аз направих това, аз - онова. Някога да сте чули да кажа подобно нещо? Тежко е да го кажеш. Никога не съм пренебрегвал останалите ми колеги. Моите трофеи са благодарение на тях, благодарение на треньори, семейство. Първият ми мач в националния отбор е на „Васил Левски“. Не че бях притеснен преди дебюта, защото аз знаех какво трябва да направя. Просто от бързината да изляза да загрявам, излязох с други гащета. Даже първия гол на Наско не сме го тренирали. Той само ми каза: "Дай ми я на главата и аз ще се оправям". Казах му: "Добре, аз ще ти я сложа на главата, а ти се оправяй". Днес сме свикнали да гледаме един млад футболист, ако сгреши, ние го мачкаме, няма го уважението на по-опитните към младите. „
„Помня първата ми среща с Марадона. Беше на един мач в Севиля. Лично той покани майка ми и баща ми там. Срещата ни беше повече вълнуваща за майките и за бащите ни. Много пъти сме си помагали с него. Когато той имаше най-големите проблеми в спорта, му казвах, че тези около него не искат да видят Диего здрав. Много от тези хора, които бяха около него, когато сме двамата, аз не ги искам на масата. Радостен съм, че във времето Диего си даде сметка и махна използвачите. Аз като зачертая някого, го зачертавам за цял живот.“
„Познавам хората по очите. Ако някой започне да те кани на кафе и когато седнеш срещу него и погледът му играе, очите говорят много за един човек.“
Балъков поздрави в кратък материал Христо Стоичков и припомни едно скарване между двамата на полувремето в незабравимия мач с Германия на четвъртфинала в САЩ.
„Много приятно е да се чуят такива неща от Краси Балъков. Никога не съм се съмнявал в неговите качества. Срещу Германия Балъков уцели гредата в един много важен момент. Тогава разговорът ми с него остана в съблекалнята. Второто полувреме видяхте какво стана. Затова Краси е голям. Той и Лечков бяха страхотните плеймейкъри на терена. Но Златко Янков беше черноработникът на игрището.“
„На голф Балъков яде бой от мен, така че много да не приказва на тема голф.“
„Винаги сме имали шпиони, мои колеги, бивши футболисти, знаехме кои ще играят от съперника. На мача с Германия дъщеря ми имаше рожден ден, да. А Данчо Лечков е история.“
Лечков също сподели няколко думи за Стоичков. Той пък припомни един случай от казармата през 1986 г. „Тогава след наказанието той беше доста напълнял. Иначе е губил от мен доста пъти и на малки вратички. Бих му пожелал здраве. След Марадона е най-големият футболист. Дъщерите му да го дарят с мъжки внуци“, каза Лечков.
„Не искаха да има тогава нито ЦСКА, нито Левски – припомни наказанието за двата клуба през 1985 г. - Да, аз малко бях артелчик в казармата и в мен беше и хляба, и ножа. Данчо тогава беше с буйна коса, красавец. Никой не може да развали приятелството ни.“
„На днешната младеж й дай татуировки и обици. Ние нямахме татуировки. Двама имаха обици по мое време – единия Киряков, а другия Сираков. И двамата ги загубиха.“
„Заслугите за отглеждането на дъщерите ни са основно на съпругата ми Марияна, защото аз като футболист трябваше много да пътувам и да играя. Тя успя да създаде този уют в дома ни, за да мога да се чувствам спокойно и да бъда концентриран в моята професия. Христо Стоичков е това, което е, благодарение на Марияна. Моите трофеи са нейни трофеи. Тя е координаторката и тя води, защото мен ме нямаше. Тя е истинският ми приятел в живота“, сподели Стоичков.
0
