Грешен избор! Не сме щастливи

Не съществува магическа пръчка, която може да превърне един треньор в безгрешен. Но във футбола има няколко стъпки, които задължително трябва да следваш, ако искаш да успееш. На първо място е талантът и усетът към най-популярната игра. Това е даденост, но е недостатъчно, освен ако не си някакъв гений. Важно е да преодолееш страха от провал, да го прегърнеш и да станете приятели.

Да действаш разумно, но смело и с размах, за да се изградиш като авторитет. Да не представлява проблем, когато трябва да понесеш отговорност. Да повярваш в собствените си сили и да не търсиш причините за неуспеха на друго място. Винаги може да си измислиш оправдания, но в крайна сметка рано или късно истината лъсва.

И не на последно място - да се научиш да отсяваш конструктивната от злонамерената критика и да я приемаш като помощ, а не като атака. По този начин всеки един наставник ще получи възможност да подобри качеството на работа си.

Колко добре звучи, нали? България има нужда точно от такава личност. Ясно е, че само може да мечтаем за подобен селекционер. Но какво ни пречи да опитаме? Ръководството на БФС да прави опити да намери човек, който притежава част от тези качества.

Ивайло Петев бе нает заради чисто спортно-техническия си потенциал, който не успя да развие. Именно поради тази причина решението на хората от футболната централа донякъде бе логично. Очевидно обаче това не е достатъчно. Оказа се, че е грешка, тъй като той не успя да оправдае очакванията на футболна България.

Петев не е готов да работи под напрежение. Той бе уплашен и примиренчески настроен още преди мача с Норвегия. Без самочувствие.

Веднага щом проплака, че има целенасочени атаки и солидна доза негативизъм към него и националния отбор, ми стана ясно накъде отиват нещата. Вместо да мисли как да подреди отбора и с какво може да изненада противника, той насочи вниманието си към незначителни неща. Много лесно и удобно.

Не успях да разбера какво точно има предвид като заяви, че ще разчита на футболисти, които са играли подобни мачове. Какви мачове? Нали всеки път губим в решителните моменти. Да беше победил Норвегия, пък да видим дали щеше да бъде критикуван.

Голяма работа, че някой си написал, че не става за треньор. Толкова ли е важно? А и плюс това не е сбъркал. Мачът с Норвегия точно това показва. Петев се ПРОВАЛИ. Този път оправдания не се приемат.

Съжалявам, но е късно. Ако е имало проблем, защо не го е казал навреме, а е мълчал? Вярно, че той е начело отскоро, но поне малко от малко да имаше наченки на подобрение. Тогава спокойно можеше да кажем, че трябва да му се даде шанс още време. В националния отбор няма кой да те чака.

Лесно е да се търсят оправдания. Добре, повечето от нашите футболисти не играят редовно по клубовете. Приемаме, че се работи трудно с тях по обясними причини. Да не можем обаче да създадем нито едно голово положение на "Васил Левски", идва в повече. Норвегия с класа ли ни победи? Не - с дисциплина, борба и с надлъгване. С добре изигран тактически мач, където основната роля е на треньора. Само че той сигурно умее да ги мотивира и да изстиска най-доброто от своите подопечни. 

Кой му е виновен на Петев, че елементарно не може да си нареди възпитаниците? Какво правят защитниците на стената, вместо да си покриват хората? При изпълнение на фаул на стената се слагат футболисти, които нямат навика в защита да пазят персонално. Такива като Георги Миланов.

Петев би трябвало да го знае. И защо в повечето ситуации футболистите искат сами да решат мача, вместо с колективни действия? Движението им по терена е грешно и предоставят на свой съотборник топката, чак, когато няма какво друго да правят. Така не се играе печеливш футбол…

Исландия, която е с население една шепа хора (330 хидяди души) може да се класира на голям форум, а ние - не, който ни хване - бой до припадък. Въпросът не е дали Исландия ще играе на Европейско, а дали ще спечели първото място, защото вече си гарантираха участието, изпреварвайки Холандия и Турция. Вземете Уелс, държава с три милиона население. Една победа ги дели от Евро 2016.

Словакия, която е по-малка по България, се бори с Испания за първото място. Да не говорим пък за представянето на Северна Ирландия. Така че стига сме се оправдавали, че сме малка държава и затова не може да се класираме на голям форум.

На нашите играчи толкова им били възможностите. Понеже в Исландия изборът е огромен, та талантите с лопата да ги ринеш. Сигурно всичките са като Меси, затова жънат успехи. Не - просто имат треньори, които работят и учат състезателите да играят правилно, задружно и разчитат на колективния дух.

Затова освен познания, се изисква и авторитет. Какъвто Петев няма в националния тим. Това личи по дисциплината на терена, или по-точно по липсата на такава. Съвсем естествено явление, след като треньорът прескочи няколко етапа в своето развитие.

Няма съмнение, че в България се работи по-трудно, но нека не забравяме, че все пак сме футболна нация. Със сигурност разполагаме с талантливи играчи, но няма треньори, които да ги развиват. 

Националният отбор е разграден двор. Ако Петев не може да се справи с футболистите, а то е очевидно, да излезе и да каже. Не да стои, да си взима заплатата и докато му изгодно да повтаря, че условията са добри. Условията може да са добри, но нищо не е наред, тъй като нямаме отбор. Пълна развалина. Махленски футбол, който отблъсква запалянкото.

Защо селекционерът не се опита да промени нещо, след като всичките ни футболисти са еднакво слаби? При това положение нямаше ли да е по-добре на терена да излязат поне няколко състезатели, които играят редовно в клубовете си? Така или иначе, според думите на селекционера, повечето не стават. Поне да играят тези, които са в по-добра моментна форма.   

За сметка на това, Петев е силен на приказки. Много пъти ни обясни как ще зарадва цяла България. Чудно как точно ще ни донесе радост? Може пък и да се окаже прав. Толкова сме слаби, че се радваме като минем центъра срещу Италия. Петев спести и много нерви и главоболия на българския запалянко, който вече дори не се ядосва.

Може да ни е яд, че сме загубили, когато имаме поне по 1-2 положения на мач. Когато виждаме, че има живец и някаква идея и мисъл. Тогава ще гледаме с интерес и ще тръпнем в очакване. Когато националният тим играе безобразно, не може да се радваме. Картината е плачевна...

Дотук ни докара Петев и по всичко личи, че е време да си ходи. Изборът се оказа грешен...