На петнадесетина минути от Кремъл се намирала дачата на Сталин, в която ръковoдителят на СССР дирижира всичките си важни ходове. Сбирките на Политбюро в резиденцията в Кунцево са любими на Първия и често той напуска Кремъл в тази посока. Това става в тайна. Съветски агенти свидетелстват по-късно, че маршрутът на Сталин бил секретен, а освен това от Кремъл потегляли няколко еднакви коли в различни посоки. Наред с това Йосиф Висарионович имал двойници, които допълнително помагали за мистерията около неговото истинско местоположение. Подобна загадъчност е типична за СССР и въобще за годините на Студената война. Жертва на онова време става големият отбор на Левски от средата на 80-те години. Нека се качим на самолета за Одеса през есента на 1984 г.
По това време Левски разполага с отличен тим. За мнозина левскари това е най-силната генерация на "сините" в цялата история на клуба от "Герена". В първия кръг на турнира за КЕШ отборът на Васил Методиев елиминира шампиона на Западна Германия Щутгарт с повече голове на чужд терен. Успехът е изключителен и уникален! Така футболистите на Шпайдела се нареждат сред 16-те най-добри на Стария континент, а жребият ги праща срещу първенеца на СССР Днепър. Тогава наричат състава от Днепропетровск "Чудото на съветския футбол" - Днепър става шампион още в първата си година в Първа лига. Звездите на тима са Олег Протасов, Владимир Лютий и халфът Генадий Литовченко, избран същата година за Футболист №1 на Съветския съюз.
Първият мач в София е спечелен от българския шампион с 3:1. Головете за Левски бележат Емил Велев, Михаил Вълчев и Наско Сираков. Какво представлява отборът на Шпайдела през 1984 г.? На вратата е младият Борислав Михайлов. В отбрана застават други младоци от "синята" школа Николай Илиев и Красимир Коев. Там е и опитният десен бек Пламен Николов - Джоджо, а отляво на защитата помага Петър Петров. От старите пушки в Левски са останали Руси Гочев и Емил Спасов. В нападение голове търси таранът Вълчев, както и Петър Курдов. В първия тим са привлечени и най-обещаващите таланти от школата Божидар Искренов и Сираков. Сред титулярите място има и за полузащитника Пламен Цветков, както и за хладнокръвния Емо Велев - Кокала.
Именно този "син" състав поема щафетата в българския футбол от тима на ЦСКА на Аспарух Никодимов. Поради една или друга причина обаче Левски не успява да повтори успехите на "червените" в Европа. Любопитно е, че в програмата за мача с Днепър пише: "Жалко, че единият от двата отбора трябва да отпадне. Но несъмнено тези срещи ще бъдат нов жалон в крепката българо-съветска дружба". 3:1 преди реванша изглежда добре. Точно тогава обаче в "сините" редици започват проблеми заради неизплатени пари и лъжи.
След триумфа срещу Щутгарт на левскарите са обещани по 400 лева на калпак. По правилник на играч се полагат по 100 лева, но в еуфорията след мача във ФРГ на "сините" са обещани далеч по-високи премии. В крайна сметка никой не взима 400 лева. Шампионите прибират в джобовете си по 120 и това никак не им се харесва. В едно свое интервю легендата на Левски Емо Спасов споделя: "Платиха ни едва по 120 лева и всички началници взеха да се ослушват за останалите. В отбора започна брожение". Звездите на Васил Методиев чакат обещаните пари дори в нощта преди заминаването за СССР, но отново остават излъгани. В такава обстановка "сините" се качват на самолета за Одеса.
Реваншът е насрочен за 7 ноември - навръх честването на Великата октомврийска революция. Двубоят не се играе в Днепропетровск, а в съседния град Кривой рог. Защо? Защото по това време Днепропетровск се води "затворен град" за чужденци заради военната промишленост, която развива. Съветските власти са като щури на тема шпионаж и затова е взето решение срещата с Левски да бъде в друг град. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов разпорежда "сините" да летят със самолета на МВР до Одеса. При кацането в черноморския град обаче левскарите са шашардисани. Българските пилоти отстъпват местата си на съветски - не се разрешават чужди погледи от пилотската кабина над съветска територия.
С приближаването на Кривой рог идва нова интересна команда, която българите трябва да изпълнят. Боби Михайлов, Руси Гочев и компания са задължени да спуснат капаците на илюминаторите, за да не виждат нищо извън самолета. Същото се случва и в автобуса, който чака "сините" на пистата - той е със спуснати щори отвсякъде. В хотела историята се повтаря, което не се харесва никак на футболистите от България. Забранено им е да напускат хотела и на метър, а и нямат никаква видимост от стаите. Всичко е строго секретно. "Чувствахме се като заложници. Беше много неприятно. Все пак се шегувахме, че тези мужици няма как да ни бият и бяхме сигурни, че продължаваме напред", спомня си ветеран от легендарния тим на Шпайдела.
Няма го обаче кръчмарят, който да разпише тази българска сметка. До 24-ата минута авансът от София е стопен. 2:0 с попадения на Олег Таран и Виктор Кузнецов. При този резултат Днепър продължава напред. На терена го няма Кокала, което влияе негативно на играта на Левски. Българите играят разпиляно. Шанс за тях се открива в 69-ата минута. Реферът от ГДР Зигфрид Киршен дава дузпа за гостите. Сред "сините" настава тупурдия. Шах с пешка. Години по-късно левскарите продължават да си прехвърлят отговорността за тази дузпа, която в крайна сметка е пропусната. Уж с изпълнението е трябвало да се нагърби Мишо Вълчев. Топката е взета от Емо Спасов, който решава, че съдията е отсъдил корнер. След това кълбото се озовава у Сираков. "Аз ще бия дузпата", отсича Наско. "Бий силно в центъра на вратата. Ще вкараш", подканя го Спасов. Намесва се Гиби Искренов, който казва, че треньорът Методиев е наредил да бие Спасов. Опитният футболист започват да жестикулира към скамейката. Суматохата е пълна.
"След пропуснатата дузпа с Уотфорд, когато ме обвиниха в какво ли не, казах на Шпайдела вече да не ме брои. И цяла година не биех дузпи - нито за първенство, нито никъде. Срещу Днепър другите се скриха. Само Сираков каза, че е готов да бие", обяснява по-късно Емо Спасов. "Когато българинът се приготви за удара, интуитивно разбрах къде ще бие и спасих", казва след мача героят Сергей Краковски. Логично след фиаското настава смут в редиците на Левски. Играчите си подхвърлят обвинения, а сред феновете в България започва да се носи слух, че "сините" са подарили победата на съветските другари. Привържениците на ЦСКА пък веднага измислят как да се подиграят на колегите си - те сравняват изнасилването във филма "Козия рог" със загубата на Левски в Кривой рог. Така "сините" напускат турнира за КЕШ, а заради безумните партийни решения в края на юни 1985 г. този изключителен състав на Васил Методиев така и не успява да запише по-сериозен успех в Европа.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!
0
