Защо чак сега, България вече се провали

Любослав Пенев е много прав, че ръководителите на родния футбол преследват други интереси. Поне по-голямата част от тях. Безспорно той каза много истини, но въпреки всичко не стигна докрай. Причините са две - или не пожела, или така и не успя да разбере с точност как действат хората от високите етажи на футболната власт.

Със сигурност още няколко идеи по-подмолно отколкото доскорошният селекционер на България ни представи.

Пенев каза, че хората от Изпълкома са мързеливи, неграмотни, некомпетентни и че не разбират от футбол, но това е най-малкото зло.

Лошото е, че повечето нямат желание да се учат и не се стараят, тъй като въобще не им пука за развитието на футбола. Щом изгониха Димитър Бербатов, какво да кажем повече…Тръгват уж да преследват някакви цели, но излиза, че всичко е пълна измама.

Ако все пак по някаква случайност нещата се получат, ще е добре дошло. Но това е на втори план. Основната цел е всичко да се случва по техните правила, задължително с приближените им послушковци, назначени на иначе ключови постове, и специално подбрани футболисти.

Независимо дали разбират от материята, и подходът, и начинът на работа са правилни. За какво иначе да се захващат, ако футболистите се подбират според техните качества, а не според това кой на кого е човек. И при положение, че се назначат точните специалисти, чиято цел е да променят статуквото.

Тогава със сигурност ще има успехи, но трябва да се работи целенасочено, стратегически и последователно. Да се заложи на хора с правилен подход, ясни идеи, прозрачни намерения и цели. И да ги отстояват до последно. Не да превиват гръб и да се съгласяват с всички и всичко.

Да угодничат, за да може накрая на месеца да си получат заплатата. Но за съжаление този метод е напълно непознат за повечето от футболните босове, които предпочитат да търсят лесния път и бързата печалба.   

Като треньор с опит обаче Пенев трябваше доста по-рано да усети накъде отиват нещата и задължително да направи промени за мача с Малта. (б.а. - не случайно още след срещата с Норвегия написах текст със заглавие: Замазване на очите на футболна България).

Ел Голеадор така и не успя да разбере навреме, че му точат брадвата и че за жалост част от футболистите по всяка вероятност са участвали в заверата. Естествено, затова не бива да го виним, защото Пенев може да е всякакъв, но не е лицемер и вещ в подмолните игри.

Като повечето хора и на мен не ми се иска да вярвам, че има футболисти, които са способни да бойкотират националния тим. Никой не може със сигурност да твърди такова нещо, но все пак не бива да се изключва този вариант за мача с Малта.

Просто футболистите в България така са моделирани в клубовете. Бъдете сигурни, че досто често им се е повтаряло и по всякакъв начин не спира да им се напомня благодарение на кого са се измъкнали от калта и са станали бели хора. До голяма степен това е вярно.

Не е тайна, че доста състезатели са пробили във футбола благодарение на нечий протекции и не заслужават да защитават трибагреника, но по един или друг начин са попадали в отбора. Именно поради тази причина те живеят с мисълта, че рано или късно ще трябва да се отплатят. Каквото и да им бъде наредено, не би трябвало да бъде голям проблем.

Част от тях са способни на всичко, само да изпълнят желанието на техния ментор, който им е показал верния път в живота. Много е жалко и грозно, но това е самата истина. Ако е имало бойкот, какво толкова ще загубят? Както се казва, в България всяко чудо за три дни.

Ясно е, че промените отново няма да засегнат основните виновници. Ръководителите на БФС и хората от Изпълкома ще продължават да убиват футбола, а техните протежета да срамят България с безотговорното си отношение и непрестанните изцепки. И ще продължават да го правят докато се чувстват недосегаеми.

Безспорно Любо Пенев каза доста истини, но пропусна да назове няколко основни неща. Вместо да изпада в излишни отклонения за хората от Изпълкома, трябваше да наблегне още на същинските проблеми. В случая не е от съществено значение кой колко сантиметра е висок, колко тежи и дали допуска правописни грешки. Много по-важно бе да разкрие кой е основният човек, който взима решенията в БФС и кои хора го натискат да лансира избрани футболисти.

Като цяло Пенев нападна хората, които го критикуваха по медиите, но не каза нито дума за останалите. Ясно назова грешките на Лечков и Костадинов, но същото не се отнася за Домусчиев, Венци Стефанов и Атанас Фурнаджиев. Нямам намерение да ги защитавам, но си беше чиста проба дребно заяждане. Трябваше и за тях да говори конкретно, без излишни отклонения. Стават или не стават, помагат или пречат, за да лъсне цялата истина.

Защото на никой не му пука дали тримата разбират от джанти, кораби и хапчета. Важното е как се отнасят към своите задължения във футбола. Същото се отнася и за основни фактори като Борислав Михайлов и Гриша Ганчев, които по една или друга причина Пенев подмина.

И още нещо - защо Пенев реши да разкрие бъркотиите в БФС чак като разбра, че е освободен от поста? Защо умело прикриваше групичките в отбора и своеволията на тарторите по време на лагерите? Ясно е, че не може да ги "пипне", тъй като са недосегаеми, но можеше по-рано да запознае футболната общественост с основните проблеми. А не чак, когато България се провали. Със сигурност е знаел и преди за какво иде реч, но явно е решил, че дълго време може да пази топлото си кресло.

И защо се стигна до тези слаби резултати, след като обяви, че той е фараонът, шефът и т.н, и т.н. Ясно е, че му се е пречило, но очевидно и той има вина за много слабата игра на "трикольорите". Щом твърди, че не са му се бъркали в работата, защо не отлепи ютията?

Друг е въпросът, че това не е така. Защото не е задължително натискът върху селекционера да е директен - той се осъществява чрез приятелски кръгове, мениджърски агенции и медиите.

Но обикновено в България така се получава. Истината от устата на човек излиза само, когато вече не е част от играта.