Помните ли един спорт, който носеше много медали на България - щангите? Скоро може и да не си го спомняте, защото той наистина е на изчезване у нас... Български щангисти вече не участват на големи първенства, но пък вървят дела за лиценза на федерацията.
Какво мисли за безнадеждната ситуация моторът на опозицията Златан Ванев?
- Докъде го докарахте в щангите?
- Доникъде. Все по-надолу и по-надолу слизаме и не на дъното, под дъното сме в момента. И не виждам как ще тръгнем някога нагоре.
- Толкова ли е безнадеждно?
- Много е безнадеждно. Обаждат ми се клубове, които вече тотално са фалирали. Цялата минала година държавата не им даде една стотинка и ако така продължават нещата, в скоро време ще се закрият доста клубове.
- Все пак трябва да има оправия...
- Тя минава през по-бързо решение на Върховния съд за лиценза на федерацията. И тогава веднага трябва да се започне да се прави нещо. Защото, ако не участваме и на следващото европейско, няма как да спечелим квоти за олимпиадата в Лондон. Още има шанс да се случи, но този шанс с всеки изминал ден намалява много.
- Държавата можеше ли да спаси щангите?
- Можеше. При така създалата се ситуация с лиценза е нормално държавата да се намеси. Естествено, като се спазват законите. Но можеше да се намери решение - дали с временен лиценз, или по някакъв друг начин, но можеше. Трябваше да се намери начин състезателите да участват на световни и европейски първенства. Независимо каква е ситуацията с федерацията.
- Кой можеше да го направи. Министърът ли?
- Аз ако бях на неговото място, щях да направя всичко възможно да изслушам двете страни и да направя така, че да има лагери за щангистите, да има състезания... Пък съдебните дела нека си вървят. Трябваше да се направи това нещо, независимо кой иска и кой не.
- Но министърът каза, че това си е проблем на федерацията...
- Така е, обаче все пак държавата трябва да мисли за този спорт. Ние сме юридическо лице без стопанска цел и сме отчетна организация, която държавата подкрепя и на която дава пари. И държавата може да намери лостове да оправи нещата. Стига да иска.
- А какво се получи?
- Получи се така, че в задънена улица останахме всички. И клубовете, които сме против това управление, и тези, които го подкрепят. Те също са в задънена улица, защото не се знае какво се случва и с тях. Федерацията също е в задънена улица, министерството също...
- Но някои клубове все пак си взеха парите...
- Това не е правилно - като ще получават пари, нека вземат всички. Чакахме финанси за 2009 г., когато всички клубове бяха лицензирани, но само част от тях взеха пари. Останалите ще се откажат и така ще се убие спортът. Вече си мисля, че някой желае точно това.
- Нима има такива хора?
- Ами от 2009 г. се получава точно така. Водим битки да направим нещо читаво, искаме да оправим нещата, а какво става - в крайна сметка всички застанахме на нокти и не знаем накъде да мръднем. Дори и някой да си мисли, че на Антон Коджабашев му е много лесно, жестоко се лъже. И той не знае накъде да хване.
- Но е твърд в намерението си да не отстъпва за нищо и по никакъв начин...
- Той е голям щангист, но с това, което направи до момента да стигнем в това положение, има голяма вина. Два пъти бях на среща с него, когато стана случаят с 11-те положителни проби. Доста неща си казахме в очите и той се съгласи, че аз бях прав донякъде. До него обаче се настаниха хора, които изолират останалите и искат да разбият спорта. Затова стигнахме до сегашното положение. Вече няколко пъти казвам на всички клубове - и на тези, които поддържат Коджабашев - нека работим честно и качествено. Какво може да се направи в момента? Елементарно е - всички, които се занимаваме с вдигане на тежести, трябва да се съберем на неофициална среща и да решим какво желаем. Дайте да направим едно общо събрание, на което първа точка да бъде сваляне на Устава на федерацията и да го направим нормален. После да направим избори и всичко, каквото е нужно.
- Говорите за демократични избори?
- Точно така. Хора, ние стигнахме под дъното! Не можем да оставим нещата така. Ако някой си мисли, че Златан Ванев води борба срещу БФВТ, жестоко се лъже. Борбата не се води от Златан Ванев, а от много спортни клубове, които са недоволни от това управление. Тази федерация може би щеше да бъде една от най-читавите, ако имаше читави хора, застанали където трябва. А в нея има такива, на които мястото им не е там и оклепаха нещата. Има хора, които явно работеха против каузата, против хубавото нещо в спорта вдигане на тежести. Какво се получи? От две години не можем да участваме на световни и европейски първенства. Поне да участваме...
- А защо не участваме?
- Защото няма отбор. Защото, когато трябва да се направи отбор, познайте какво се прави - който е близък до Коджабашев, той ще стане такъв или онакъв... 90 процента от хората край Коджабашев не им е мястото там. Има много по-читави хора, с които спортът ни може да върви. А не който не е съгласен с нещо веднага се наказва, спират му се права и т.н.
- Но точно това се наложи като политика във федерацията...
- Точно така е - не трябва да си казваш мнението, не можеш да си против.
- Тогава на какви демократични избори се надявате?
- Не знам как може да се случи. Трябва да се съберем, да си изясним нещата и да тръгваме нанякъде. Ако чакаме министерството да реши нещо, тотално сме загинали.
- Вие всъщност от много време “умирате”, но все още има живи щангисти?
- Има, защото се намират и хора, които ни подкрепят и ни помагат да се закрепим. Но не знам докога ще издържим. Всъщност нервите на никой няма да издържат, на всички са опънати. Навръх Нова година хората в щангите искаха да направят митинг пред министерството. Аз бях човекът, който говори с тях да ги спра да не правят такива опити, да изчакаме някой да ни обърне внимание, да направи нещо реално...
- Но какво реално може да стане?
- Ако съдът не се произнесе скоро, след два месеца вече сме загинали. Няма да можем да направим отбор за европейското с читави състезатели.
- А има ли вече такива?
- Имаме единици, които вместо да пазим, ние ги затриваме. Пак ще кажа - загиваме. Всяка загубена минута е против нас. Не мога да си представя какво ще се случи на олимпиадата в Лондон.
- Няма да имаме отбор...
- Не говоря само за спорта вдигане на тежести. Така както вървят нещата със спорта като цяло у нас, просто ми се плаче.
- Толкова ли е зле положението?
- Много е зле. На първите ми срещи с Нейков вече като министър той каза една хубава приказка, че иска, когато му мине мандатът, да бъде министър с медали от олимпиади, от световни и европейски първенства. Пожелах му го искрено, обаче не знам как ще се случи. В България пари за спорт има. Само че тези пари трябва да се управляват както трябва. Това е положението.
Антони Йорданов, Труд
0
