100 дни преди Олимпийските игри в Сочи ви предлагаме ексклузивно интервю с олимпийския и многократен европейски, и световен шампион в кънки бягането Свен Крамър
„Yes I can”. В превод това означава „да, аз мога”.
Не случайно започвам с леко изменен вариант на емблематичната за американския президент Барак Обама фраза „Yes we can” и има защо. Тя напълно характеризира същността на холандския кънкобегач Свен Крамър. Той вярва във възможностите си. Пързаля се бързо и побеждава. Прави го да изглежда с такава лекота и финес. Зад всичко обаче стои голямата му страст към кънки бягането и невероятното му умение да се фокусира върху целите, които си поставя в живота, а именно да бъде номер 1 в света.
„Няма да крия, че съм щастлив, че олимпийския сезон е открит. Цяло лято говорихме за кънки бягане, понякога дори и прекалено много. Е, сега дойде моментът на истината.”
- Кое е най-важното сега, след старта на олимпийския сезон?
„Дългите дистанции са най-важни за мен в момента. Фокусирал съм изцяло вниманието, силите и подготовката си върху бягането на 5000 и 10000 метра. Последните няколко години тренировките ми бяха предимно ориентирани към дисциплините в т.нар. „allround” надпревара, докато сега наблягам само и единствено на двете си най-добри дисциплини и подготовката ми за Олимпийските игри върви повече от добре. Почти без изключение топ състезателите в моя спорт са тясно специализирани и за да не изпусна нещата от контрол, и да остана без олимпийска титла и аз реших да не разпилявам силите си, а да заложа на най-сигурните карти, който за мен са 5-те и 10-те километра.
Доста време ми отне да се върна в играта след тежката контузия на гърба, която получих през 2010 година. Това, че на Държавното първенство този уикенд спечелих титлата в 10-километровата дистанция и то записвайки рекорд на пистата, доближавайки се до времето ми от 2007 година, когато поставих световния си рекорд в тази дисциплина, говори само за едно, че вече получавам възвращаемост на своите инвестиции. Усещам, че вече намирам своя баланс. От няколко години съм наясно с всичко що се отнася до тренировъчния процес, но все се появяваха препъни камъчета, които ми пречеха през зимния сезон да разгърна потенциала си на максимум. Това лято премина идеално и сега се чувствам зареден с енергия и готов за големи неща - победи.”
- Свен, знае се, че пистата в Солт Лейк Сити е много бърза, това предполага ли, че там ще опиташ да подобриш някои от рекордите си или ще съхраняваш силите си само и единствено за Олимпийските игри в Сочи?
- Ако условията са добри и състоянието на леда го позволява, и разбира се, ако в този момент аз се чувствам достатъчно силен и в добра форма, защо не? Не бих пропуснал възможността да оставя още по трайна следа в историята на кънки бягането. По време на старта от Световната купа по кънки бягане в Солт Лейк Сити ще карам само на 5-километровата дистанция. Ще пропусна 10-те километра, така че е напълно възможно да се опитам и да успея да подобря рекорда си от 2007 година. Но като цяло, както ти каза, ще се опитам да да поддържам формата си на това енергийно ниво до Олимпийските игри в Сочи.
- Могат ли да се очакват рекорди на пистата в Сочи? Ледът там подходящ ли е за това?
- През март, т.е. в края на миналия сезон имах възможността да тествам пистата в Сочи. Тогава условията не бяха добри. Надявам се ледът за Олимпийските игри през февруари да е с по-добро качество. Но ще видим. Ако ледът е малко по-бърз, ще стане хубаво състезание.
- Каква е целта ти за идния февруари? 3 олимпийски титли придружени със световни рекорди или? И как се постига такава цел?
Е, с рекорди. Може и без. Това няма значение. Предполагам че знаеш репликата – „Just beat it!” Рекорди мога да поставям във всяко едно друго състезание. През февруари, за мен само олимпийските титли ще имат значение. Не ме интересува с какъв резултат ще ги спечеля. Единственото, което искам е златните медали в моите дисциплини.
- Спазваш ли някакъв специален режим на хранене? Епке Зондърланд (олимпийски шампион по спортна гимнастика на висилка) постоянно търси полза от режима си на хранене. Чете, готви. Ти какво правиш?
- Моето мнение е, че храненето в спорта е важно, но не е най-важното. Не е решаващото за успеха или неуспеха на един спортист. Ако следваш простото правило да се храниш редовно и здравословно, и да не преяждаш, би трябвало да се чувстваш добре. За мен това е напълно достатъчно, не ми трябва нищо по-специално. Познавам много спортисти, които са фанатици на тази тема, но ако аз трябваше да живея като тях, сигурно бих се побъркал. Това би ми отнело толкова усилия и енергия, а и да си призная ще ми е много трудно да спазвам каквато и да е било строга диета.
- Треньорът на Йорийн Тер Морс (състезателка по шорттрек) смята, че най-важното в тренировъчния процес е да направи така, че съсътезателите му да се чувстват комфортно дори и в най-дискомфортните ситуации (виж повече по темата на http://www.sportal.bg/news.php?news=405941). Споделяш ли мнението му и каква е твоята теория за перфектния начин на подготовка на един състезател?
- Запознат съм с програмата за подготовка на холандския национален отбор по шорттрек и с това, че в нея са включени какви ли не, дори и напълно откачени според моите разбирания неща. Не знам дали на мен това би ми помогнало в подготовката и дали бих профитирал от подобна тренировъчна програма. Аз се придържам основно към традиционните методи на тренировка в моя спорт и при мен те дават резултат. В миналото постоянно бях преследван от контузии и ме е страх, че непривични за мен тренировки могат да доведат до нови контузии. Предпочитам да не поемам рискове с разни екстремни изпълнения. Тренировките извън зоната на комфорт определено не са за мен. Моята подготовка включва само кънки бягане, колоездене и силови тренировки. Може и да съм консервативен, но това работи в моя полза.
- Предвид резултатите, който регистрираш този месец, не навлизаш ли твърде рано във върхова спорна форма? Как ще я запазиш в продължение на 3 месеца до Олимпийските игри? Ще си дадеш ли някакви междинни почивки? В Сочи някакъв вариант на Супер Свен ли ще наблюдаваме?
- В момента се намирам в много интензивен тренировъчен процес. Мисля, че мога да се представя и доста по добре. След стартовете от Световната купа и Националния олимпийски квалификационен турнир, който ще бъде решаващ за определянето на състезателите, които ще попълнят холандския олимпийски отбор по кънки бягане, през януари ще пропусна Европейското първенство Ällround”, за да мога да се подготвя на спокойствие за Олимпийските игри.”
Психически трудна ли е настройката за игрите? Каролина Костнър миналата година сподели пред мен, че на нея напрежението и е изиграло лоша шега на последните Олимпийски игри. Имала е куп притеснения относно очакванията към нейното представяне, както и нейните лични страхове. Сега си е поставила за цел просто да се наслаждава на пързалянето си и да се раздаде на публиката. При теб има ли нещо подобно или ти обичаш да бъдеш под светлините на прожекторите и за теб игрите са само един допълнителен стимул, който налива допълнително количество адреналин във вените ти и те прави по силен и по бърз?
„Със сигурност има напрежение. Медиите следят всяка твоя стъпка, феновете имат своите очаквания, както и спонсорите, но това е и една от причините ние топ спортистите да имаме толкова хубав живот. Аз съм професионален кънкобегач и това е част от работата ми. Вече два пъти съм участвал в Олимпийски игри и не се страхувам нито от натиска, който се оказва върху мен, нито от вниманието към мен, може би даже тези неща ми помагат да се представя по-добре от обикновено и да карам на едно друго ниво. Все пак да не прекалявам с приказките. Нека докажа това, което казвам на Олимпийските игри в Сочи.”
Казваш, че 2-та златни медала от последните Олимпийски игри не са те направили напълно щастлив, защото си изпуснал 3-ия такъв поради грешка. Не смяташ ли, че човек искрено трябва да се радва на всички свои постижения, защото не знае кое ще е последното му такова? Ами, ако не спечелиш други олимпийски титли и тогава осъзнаеш, че не си се радвал достатъчно на спечелените преди?
„Да, точно така. Бях много разочарован след грешката, когато треньорът ми посочи, че трябва да карам в неправилния коридор на пистата и така бях дисквалифициран, вместо да триумфирам с олимпийската титла в 10000 метра. Но си права, че човек трябва да се радва на успехите си от сърце. Надявам се, че в Сочи ще ми провърви повече. Сега съм концентрирал всичките си усилия върху дисциплините 5000 и 10000 метра, и отборната надпревара. Надявам се да се прибера у дома с 3 златни медала, които по един емблематичен начин да покажа на вярната холандска публика по време на Държавното първенство „Allround”, което ще се проведе на открито на олимпийския стадион в Амстердам веднага след края на Олимпийските игри в Сочи. Съоръжението, което ще бъде инсталирано на стария стадион, ще се казва „ Най-страхотната пързалка на Холандия” и ще бъде на разположение на всички почитатели на зимните кънки през целия месец февруари. Инициативата е по идея на небезизвестния от миналото кънкобегач Ринче Ритсма.”
Удовлетворен ли се чувстваш от постигнатото до момента и какво е да сбъднеш детската си мечта да станеш най-добрия кънкобегач в света?
„Да, така е. Публично пред телевизионните камери съм заявил, че искам да стана най-добрия кънкобегач в света. До момента съм постигнал много. Имам два световни рекорда. Пазя в сърцето си много хубави спомени. Надявам се да продължа в същия дух и дълбоко се надявам тази зима в Сочи да постигна и най-голямата си мечта – към колекцията си от титли да прибавя и така желаните 3 златни олимпийски медала, като държа задължително да спечеля олимпийската титла на 10-километровата дистанция, която преди 4 години по такъв нелеп начин ми се изплъзна от ръцете.”
За какво мечтае Свен освен за олимпийски титли и с какво би искал да се занимава, когато един ден се откаже от спорта?
„Взел съм решение да продължа да се пързалям още един олимпийски цикъл или с други думи още 4 години, така че кънките ще продължат да бъдат в центъра на живота ми. Наистина не знам какво ще правя, след като прекратя спортната си кариера. Толкова далечно ми се струва това, че наистина не знам. Със сигурност, човек в един момент остарява и трябва да спре да се състезава. Според моя план, когато се откажа ще бъда на 31 години.”
Нямаш ли желание да запишеш някакво висше образование, което да съчетаеш със следващия олимпийски цикъл?
„Не, определено не. В нашия спорт отборите не са базирани само на едно място, а и програмата ни е прекалено натоварена. Аз тренирам всеки ден, имаме много лагери с отбора, постоянно пътуваме и наистина нямам време кога да ходя и на лекции, а и съм от малкото щастливци, които нямат нужда от това в живота си.”
Фани Богданова (специално за www.Sportal.bg)
0
