Спортният талант на "Еврофутбол" Кристиана Стоянова: Не тренирам за медали, а за удоволствие

Кристиана Стоянова е на 18 години, от Търговище. Тя е по-известна с това, че е една от младите надежди на България в спортната стрелба и Спортен талант на "Еврофутбол“ за 2013 г. Криси стана първа на Държавния шампионат в дисциплината стрелба с малокалибрено оръжие на 25 метра, което се проведе на 05-06.10.2013 г. в София. Месеци преди това, в началото на юни, тя спечели първо място при девойките в дисциплина 30+30 метра също с малокалибрено оръжие на състезание в Нови Сад, Сърбия. Срещаме се с нея непосредствено след като бе наградена за стрелковите си умения в столицата. Ето какво ни каза тя:

- "Здравей!“ казваме на Кристиана Стоянова, която преди минути бе наградена като Държавен шампион, в категория малокалибрено оръжие на 25 метра. Честито, първо! Как се чувстваш със златния медал?
- Добре се чувствам със златото (смее се).

- Къде си държиш колекцията от медали?
- Имам си стена на славата вкъщи, там ми стоят и грамотите.

- Имаш ли специален ритуал преди състезание?
- Не, просто трябва да си спокоен и концентриран, да не се разсейваш.

- Това ли са основните качества за един стрелец?
- Едни от основните. Освен спокойствието, трябва да успяваш да задържиш концентрацията си. Трябва да можеш да балансираш нещата – кога да си на огневата линия с цялата си психика и кога да отделяш време за забавления.

- По колко време на ден тренираш, всеки ден ли тренираш?
- Тренирам по два пъти на ден, по час и половина, в зависимост от това в каква дисциплина и с какъв пистолет стрелям. Стрелям с два вида оръжие – въздушен пистолет и малокалибрен. Силата ми е с въздушния, но и с малокалибрения трябва да се справям... не става само с едното.

- Как се запали по стрелбата и кога започна?
- Започнах съвсем малка. Запалих се покрай баща ми и дядо ми, които са ловци – много отдавна стрелбата присъства в нашето семейство. Баща ми, също така, е полицай – водеше ме по състезания, по стрелбища... Тренирала съм и други спортове, но стрелбата си остана най-важна.

- Стрелбата е доста консумативен спрот – на всяка тренировка ти изстрелваш известно количество куршуми, които струват пари. От къде получаваш финансиране?
- Треньорката ми помага много. По принцип трябва да сме на клубни разноски, но и клубът няма средства. Повечето пари идват от треньорката ми и от съпруга й.

- Ти си един от Спортните таланти на "Еврофутбол“ за тази година – с какво ти помогна програмата?
- Купих си нова екипировка – досега стрелях без екипировка – специални обувки за баланс и стрелкови очила, които ми помагат да фокусирам по-добре. Естествено си покачих и резултатите. Успях да отида и на едно състезание с тези пари – ако не бяхте вие, още щях да си бъда като преди.

- Каква беше годината за теб, как я оценяваш?
- Нямахме много състезания, но на малкото състезания, на които бях, се справих добре, взех призови места. Трудно е, затова съм доволна от това, което направих въпреки всичко – знаете, в момента ние де факто нямаме федерация. Имаме стрелкови съюз, който се опитва да придобие статута на федерация. Затова нямаме състезания, няма и финансиране по състезанията. Много малко състезатели останахме, които да се занимават сериозно със стрелба.

- Ти мислила ли си си някога да спреш, всъщност как си представяш бъдещето догодина?
- Не мисля да спирам със стрелбата. Никога не съм и мислила да спирам. Въпреки всичките проблеми – за мен това е удоволствие, не тренирам за медали!

- Тази година ти е последна като ученичка - имаш ли планове за след това?
- Искам да кандидатствам в Националната спортна академия. Надявам се да успея да изпълня плановете си.

- Какво си пожелаваш в личен и професионален план за следващата година?
- Първо си пожелавам ситуацията в стрелбата да се оправи, да има повече състезания! След това на състезанията, които евентуално ще се проведат, да изкарвам призови места, да се представя добре, да се усъвършенствам.

- Пожелай нещо на останалите Спортни таланти?
- Пожелавам им да нямат такива проблеми като моите (смее се). Да се стремят към целите си, да изпълнят всичките си мечти и да не спират да тренират, въпреки всичко.

- Пожелаваме го на тях, пожелаваме го и на теб! Благодаря ти за интервюто!